Skip to content
CachyOS

QEMU и VVM настройка

Инсталиране

Section titled “Инсталиране”

За да инсталирате и пуснете VMM (Virtual Machine Manager) и QEMU на CachyOS, процесът е следният:

Terminal window
# Това ще инсталира нужните пакети (обърнете внимание на бележката за Windows 11 по-долу):
sudo pacman -S qemu-full virt-manager swtpm
# Принуждаване libvirt да използва iptables
echo 'firewall_backend = "iptables"' | sudo tee -a /etc/libvirt/network.conf
# Това добавя потребителя в групата "libvirt", за да може да я използва:
sudo usermod -aG libvirt $USER
# LXC backend (по избор, за Linux контейнери; активирането на двата back-end-а не създава конфликт):
systemctl enable --now libvirtd.service
# QEMU backend (за виртуални машини):
systemctl enable --now libvirtd.socket
# Това ще осигури интернет на виртуалната машина, когато тя бъде стартирана:
sudo virsh net-autostart default
# За да разрешите на цялата мрежа на виртуалните машини неограничен достъп: (Преценете дали са ви нужни по-фини firewall правила според вашия случай на употреба и сигурност)
sudo ufw route allow from 192.168.122.0/24

Основни стъпки при създаване на Виртуална машина

Section titled “Основни стъпки при създаване на Виртуална машина”

  1. Първо стартирайте VMM. Първото нещо, което ще ви посрещне, са тези неща, които се свързват:

  2. След това кликнете на Edit -> Preferences -> ✅ Enable XML editing и затворете този подпрозорец.

  3. Сега можете да създадете нова виртуална машина – кликнете върху иконата на екран със звезда и бутон за плей или File -> New Virtual Machine.

  4. Ще видите създателя на виртуални машини. До Connection: има падащо меню – кликнете и изберете подходящото, след което продължете с Forward.

  5. Ще бъдете попитани да посочите .iso образа на операционната система, която сте изтеглили. Кликнете на Browse... и го намерете. Може също да добавите или създадете специална директория за съхранение на .iso файлове – това става с бутона + (Add Pool). Ако искате да използвате пътя на User Session за това, той се намира в ~/.config/libvirt/. Ако вашата операционна система не бъде автоматично разпозната, просто махнете отметката от автодетекцията и ръчно изберете най-близкото съвпадение - например: CachyOS = Arch Linux.

  6. Стъпка 3 е лесна – задайте на виртуалната машина желаната RAM и брой процесорни ядра. Това не е окончателно и може лесно да се промени по-късно.

  7. В стъпка 4 можете да създадете виртуално хранилище (това създава .qcow2 файл) или да посочите път, който машината да използва.

  8. В стъпка 5 отметнете Customize configuration before install -> Finish.

  9. Сега ще попаднете тук: Има няколко неща, които трябва да проверите тук, ако инсталирате Linux VM. В Overview се уверете, че чипсетът е Q35 и че firmware-ът е UEFI. Освен ако не инсталирате нещо наистина старо или не правите нещо необичайно, никога няма да искате друга настройка. Ако създавате VM с Windows 11, проверете дали TPM модулът е добавен; ако не е, отидете на Add Hardware -> TPM и изберете Emulated или Passthrough (вижте бележката в началото) и затворете подпрозореца с Finish.

  10. След това кликнете на Begin Installation.

  11. Ако сте в Linux VM (или друга операционна система, която използва OpenGL и/или включва libvulkan), отидете съответно на EGL Headless и/или Virtio-Venus.

Последна бележка

Section titled “Последна бележка”

Ако използвате Windows 11 VM, за да подобрите производителността, можете:

  • да инсталирате Virtio-Win драйверите от RedHat в госта(Guest)
  • ако имате Intel iGPU, вместо това можете да разгледате GVT-g и MDEV
  • ако имате Intel iGPU и dGPU, можете да разгледате GVT-d
  • ако имате iGPU и dGPU или 2+ и искате да подадете dGPU (passthrough), можете да разгледате VFIO